История

Тракийско светилище на Трите Нимфи

 В древногръцката митология красивите и съблазнителни Нимфи били покровителки на изворите и цялата природата. Потомки на Океан и Тетида, броят им надвишавал 3000. Поетът Хезиод (8-7 в.пр.Хр.) твърди, че на никого не е по силите да изброи имената им. Някои от тях били пазителки на солените води – наричали ги Океаниди. Други бдели над сладката води – казвали се Наяди. Смятало се, че пазени от тях потоци имали целебни сили, а често дарявали вечна младост и безсмъртие.

Легендата разказва, че три от тези Нимфи били пазителки на целебните минерални извори край древния град Акве калиде – в превод: горещи води. Девойките съгрешили, не опазили чистотата и разгневените богове ги вкаменили.

Още през I хил.пр.Хр. светилището на Трите нимфи до горещия минерален извор, било свещено място за траките. Векове наред хората от различни народи и страни на тогавашния свят, били привличани от необикновената му сила.

Изграждане на римските бани

 В средата на І в.сл.Хр. Римската империя анексирала Одриското царство и създала провинция Тракия. Обществените бани (терми) заемали съществена част във философската максима на римските граждани за „Здрав дух в здраво тяло“. Освен за хигиенни и лечебни цели, термите се ползвали и за провеждане на спортни игри. Посетителите се отдавали на културни развлечения, поезия, музика, а дори и на политически дебати.

Началото на строежа на римските терми е положено при управлението на император Нерон (54-68). 

През II в. в района на минералните извори била построена и пътна станция, наречена Акве калиде, а славата на този район продължавала да идва от светилището на трите Нимфи. В този период се откроява активната дейност на император Траян, когато изграждането на обществени бани и пътища са основна държавна политика на империята, при създаването на градски центрове в новите провинции. Самият той е голям почитател на минералните извори, което оказва важна роля при избора на първите автономни центрове в провинция Тракия. По този начин градски статут получават именно старите тракийски селища, известни в древността с минералните си извори: Сердика (дн. София), Пауталия (дн. Кюстендил), Никополис ад Нестум (близо до дн. Гоце Делчев).

По-късно друг римски император – Септимий Север (193-211) организирал тук специални тържества и спортни игри, наречени “Северия Нимфеа”.

Историкът Йорданес (6 в.) споменава Акве калиде, описвайки готските нападения срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие. Акве калиде пострадал тежко от атаката, но топлите минерални бани били запазени. Нещо повече, целебните свойства на минералните извори сякаш усмирили готските племена и както пише Йорданес: “Тук те останали, както казват, много дни, като се наслаждавали на топлите бани. Горещите им води бликат из дълбините на своя извор и между останалите безбройни топли бани по целия свят те са във всяко отношение отлични и най-полезни за лекуване на болни“.

Изграждане на крепостните стени

 През VI в. зачестили нападенията на варварски племена над провинциите в Източната Римска империя. Това принудило император Юстиниан І (527-565) да предприеме колосална строителна кампания за закрила на населението.

За първи път градът Акве калиде и баните били защитени с крепостна стена. Хронистът Прокопий Кесарийски разказва: „Обаче на това място, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили много варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение на болките си. Сега обаче император Юстиниан го е оградил със стени и е направил лекуването им безопасно“.

Създаването на българската държава

 Лечебните извори на Акве калиде играят и важна роля при създаването на Българската държава. През пролетта на 680 г. византийският император Константин IV (688-685) организира мащабен поход срещу укрепените в Онгъла българи на кан Аспарух. Преди решителното сражение императорът предоставил командването на своите пълководци, а самият той се оттеглил, под предлог че ще се лекува от подагра. Още от древността минералните води на Акве калиде се използват за лечението на това заболяване и се предполага, че търсейки облекчение за своето физическо страдание, Константин IV се е насочил именно към тях.

Каквито и да са истинските мотиви за тази постъпка на императора, именно минералните бани са част от историческите събития, които позволяват на кан Аспарух да победи ромеите и заедно със своя народ трайно да се засели на юг от р. Дунав.

След създаването на Българската държава градът на топлите извори вече носи името Терма или Термополис. Той се оказва в центъра на важните исторически събитията по времето на българския владетел кан Тервел (700/701-718/721). Недалеч от този град през 708 г. се разразява една от най-съдбоносните битки между България и Византия. Армията на император Юстиниан ІІ Ринотмет (685-695 и 705-711) е разбита от българите и по този начин се утвърждава териториалното разширяване на Българската държава на юг от Стара планина.

Кръстоносните походи

 През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и създават Латинската империя. В последвалата война между латинци и българи, император Балдуин I Фландърски (1204-1205) е пленен от армията на цар Калоян (1197-1207). Следващият латински император – Анри I Фландърски (1205-1216), брат на Балдуин, предприема наказателен поход срещу българските градове на юг от Стара планина.

Превзети и разграбени са много цветущи за времето си градове като Адрианопол (дн. Одрин), Берое (дн. Стара Загора) и др. Рицарите превзели и град Терме, наречен от тях “Ла Ферме”. Един от хронистите на тези събития, маршалът на Шампан и Латинска Романия – Жофроа дьо Вилардуен (1150-1212/1218) разказва: „… те потеглиха от Ферме, който беше красив и добре разположен; там извираха топли води – най-хубавите в целия свят; и императорът заповяда да го разрушат и изгорят, и взе със себе си голяма плячка от животни и други богатства“.

Османски период

 За дълъг период от време след опожаряването на Терме/Термополис, минералните бани останали в руини.

При управлението на султан Сюлейман I Великолепни (1520-1566) върху полуразрушените басейни била изградена постройката на нова баня (капладжа хамам).

Като благодарност за излекуваната подагра, султанът издал ферман, с който богато надарил района на минералните извори. Това залегнало в основата и на бъдещото икономическо развитие на околните селища.